Кой всъщност притежава бизнеса Ви

Кой всъщност притежава бизнеса Ви

Собственикът на цех за PVC и алуминиева дограма край Пловдив има среща в банката в четвъртък. Фирмата му работи от четиринайсет години, има двайсет и трима души и дилъри в четири града. Иска кредитна линия за профили и стъкло преди сезона. Служителката в банката му задава въпрос, който звучи като формалност: какво притежава дружеството, което може да послужи за обезпечение.

Той обещава да донесе списък. Вечерта, след като всички са си тръгнали, обикаля цеха, за да го състави.

Обиколката

Започва от портала. Халето, дворът и паркингът са купени преди десет години. Тогава фирмата е била на четири и никоя банка не е искала да ѝ даде ипотечен кредит. Затова са купени от него и съпругата му, лично, с кредит на тяхно име. Дружеството ползва имота по договор за наем и плаща наем на семейството.

В халето стоят двете основни линии. По-новата е на лизинг и до последната вноска, която е след три години, собственик е лизинговата компания. По-старата е купена втора ръка в година, в която дружеството не е имало с какво да я плати. Фактурата е издадена на едноличния търговец, с когото той е работил, преди да регистрира дружеството. Машината работи всеки ден в халето на фирмата, а принадлежи на него самия, в друго качество.

На фасадата е табелата с името, по което фирмата е позната в региона. Дилърите го слагат на витрините си, клиентите го търсят по него. Никога не е регистрирано като марка, защото досега никой не го е оспорвал.

В офиса е компютърът, през който минават поръчките от сайта. Домейнът е регистриран преди девет години от агенцията, която е направила сайта, и регистрацията е на нейно име. Агенцията отдавна не поддържа сайта. Всички дилъри и клиенти с историята на поръчките им стоят в програма, платена като абонамент. Договорът за нея е сключил бившият търговски директор, на името на своята фирма, през която тогава е фактурирал.

Последното място е шкафът с банковите папки. Сегашният кредит на дружеството е обезпечен с ипотека върху халето, което е негово и на съпругата му, и с лично поръчителство от него. В счетоводството стои и сума, която той е вкарал в дружеството през най-трудната година, без договор, без срок и без лихва. За него това са пари, които някой ден ще си върне. За всеки външен поглед е задължение към свързано лице с неясни условия.

Какво остава в дружеството

Списъкът, който ще занесе в четвъртък, е кратък. Дружеството притежава материалите на склада, вземанията от дилърите, два буса и обзавеждането на офиса. Има и договорите си с клиенти и служители.

Нещата, заради които някой би нарекъл това сериозен бизнес, са другаде. Халето е при семейството. По-старата линия е при едноличния търговец, новата при лизинговата компания. Името не е при никого. Адресът, от който идват поръчките, е при агенция, с която вече не работят. Базата с клиентите е по договор на фирмата на човек, който е напуснал.

Задълженията се движат в обратната посока. Кредитът на дружеството стига до семейния имот през ипотеката и до собственика лично през поръчителството.

Дружеството е с ограничена отговорност. За кредита му собственикът му не е.

Как се стига дотук

Тази конструкция почти никога не е проектирана. Тя се получава от начина, по който се финансира малкият бизнес.

Младото дружество няма активи. Затова банката дава кредит на дружеството, но срещу човека зад него. Човекът подписва поръчителство и дава личен имот за обезпечение. Следващият голям актив отново се купува там, където има финансиране, тоест на негово име. Дружеството остава тънко и при следващия кредит банката пак търси човека. Кръгът се затваря сам и с всяка година става по-труден за разплитане, защото всеки нов кредит стъпва на предишното обезпечение.

Останалото идва от удобството на момента. Агенцията регистрира домейна, защото така е по-бързо. Директорът сключва договора за програмата, защото той я е избрал и така е било най-лесно. Собственикът вкарва пари без документ, защото е спешно и защото фирмата е негова.

Защитата, която един подпис отменя

Имотът извън оперативното дружество често е разумна конструкция. Халето не носи риска на производството. Ако фирмата има лоша година, кредиторите ѝ не могат да посегнат на него. Много собственици правят точно това по съвет на счетоводител или юрист, и съветът е добър.

В цеха за дограма обаче тази защита е отменена от самите собственици. С ипотеката, която двамата са подписали за кредита на дружеството, халето отново застава под риска, от който е трябвало да бъде отделено. Отвън конструкцията изглежда предпазлива. Пред банката халето е обезпечение като всяко друго.

Същото важи и за останалото. Разделянето на ползване и собственост работи, когато между тях стои споразумение, което описва връзката. Това може да е наем с ясни условия, лиценз за името, записан заем или поръчителство с таван и срок. Там, където такова споразумение няма, дружеството разчита на неща, за които няма документ, че може да ги ползва. А собственикът е дал пари при условия, които никой не може да посочи.

Кога започва да има значение

Всичко това може да не проличи с години. Цехът работи, поръчките идват, наемът се плаща, лизингът се погасява.

Значение придобива, когато някой отвън погледне фирмата като нещо отделно от собственика ѝ. В лоша година банката не спира при дружеството. Купувач или инвеститор, който иска бизнеса, получава дружество с вземания, склад и договор за наем на имот, който остава на семейството. Името, за което би платил, не е в дружеството. А спор с агенцията за една неплатена фактура може да се превърне в спор кой държи адреса, на който клиентите пускат поръчки.

Собственикът е убеден, че има бизнес с определена стойност, и вероятно е прав. Стойността я има. Тя просто не е събрана на едно място и никой отвън няма да я събере вместо него.

Две карти на една фирма

Всяка фирма може да бъде начертана два пъти. Първата карта показва кой какво ползва всеки ден. Втората показва чие име стои на документа за всяка вещ и чий подпис стои под всеки дълг.

Собственикът познава първата наизуст. Втората е съставил за пръв път онази вечер, докато обикаля цеха заради един въпрос от банката.

Не е нужно двете карти да съвпадат. Разминаването е в ред там, където собственикът го знае и между двете стои документ, който казва как са свързани. Там, където се разминават без такъв документ, фирмата има един стопанин в ежедневието и няколко на хартия.

Финален прочит

Устойчивостта на един бизнес обикновено се мери с пари, клиенти и хора. Рядко се мери с въпроса къде стои собствеността и къде стои отговорността. А точно този въпрос определя кой ще плати, когато нещо се обърка, и какво ще остане, когато някой поиска да купи.

В четвъртък собственикът на цеха вероятно ще подпише още едно поръчителство. Може би правилно. Този път поне ще знае, че подписва не като управител, а като човек, чийто дом вече стои зад предишния кредит.

Когато най-ценното в бизнеса е разпределено между семейството, лизингови компании и чужди договори, а най-големият му дълг стига до личния имот на собственика, проблемът обикновено не е в конкретен договор. По-често бизнесът никога не е бил погледнат като нещо отделно от човека, който го е изградил.

L2H Strategic Review разглежда именно тази структура: къде стоят активите, кои лични подписи стоят под задълженията на дружеството и какво от това трябва да бъде уредено първо, преди някой отвън да зададе въпроса вместо Вас.